Ако някой ми каже, че е човек, който не прави компромиси, просто ще се изсмея.
През целия си съзнателен живот се налага да правим компромиси в различни ситуации с различни хора.
Не е възможно да отричаш очевадното.
Друг е въпросът, че всеки човек има своите "непристъпни зони", и спорно или не принципността и компромисността са в дуел. Защото са различни.
Всеки има своите душевни битки.
Понякога, колкото и да си принципен правиш компромиси спрямо даден човек по определен въпрос и в това няма участие съвестта.
И нека не размахваме укорително пръст и поклащаме недоволно глава -
"в приятелството и любовта компромиси няма".
Хайде, де! Компромиси правят всички, дори "безкомпромисните" хора. Няма да изреждам за какво не бих направила компромиси, не е необходимо да доказвам на някого.
Но, без да съм достатъчно мъдра (нали съм далеч от тридесетте), ще кажа, че харесвам хората, които умеят да се вслушват, умеят да съчувстват, умеят даже да изтърпяват и там, където е необходимо правят компромиси, което не ги прави "хамелеони",
Компромисът не е промяна на мнението или интереса.
Компромисът е разбиране.
Не мога да повярвам, че току що написах горното. Мислех се за безкомпромисна.
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар