Той знае, че не искам:

Да ми подарява цветя всеки ден.

Да ми носи закуска в леглото.

Да ми подарява скъпи вещи.

Той знае, че обичам:

Кафе с мляко.

Бодливи рози.

Сутрешна прегръдка.

Усмивката му.

Изгреви и залези.

Флоренция...

Той не знае:

Че го обичам

повече

от всичко!

Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят просто стават
и си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават.
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават.
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават.
Господ отмъщава вместо тях.
Горяна Панайотова

Не тъгувай, любими...
Роклята ми
с цвят на старо злато
и перлена обшивка
е готова
За косите си избрах
синчец -
венеца, който свих
през миналото лято.
На зряло жито как ухае...
и макове червени.
Искам любими,
искам да бъда обута
в малки бели пантофки -
и така ще бъда готова
за последното мое
земно пътуване.
Не тъгувай, любими...
Не си тръгвай веднага
след утрото.
Остани за вечерния залез
и открий и без мен
колко красив може да бъде!
Не тъгувай, любими!
Allegrialis
януари 2017

Снимка: https://www.flickr.com/photos/todorrovic/13991587060

Любовта при мен
вече не прави завои
и не ми дава среща
на ъгъла.
Не е цвят заскрежен,
нито бисер в очите ми,
не е камък в сърцето на някого,
нито вино горчиво,
нито птица ранена,
не е паднал есенен лист.

Тя изгрява!
Тя изгрява със утрото,
и дарява усмихнато дните ми!
Тя е мак
разцъфтял.

Любовта при мен
вече не прави завои.

Allegrialis
Foto: Pinterest

Когато всичко свърши -
си тръгни.

Ще се скрие слънцето,
луната ще се оцвети във синьо,
морето ще блъска ядосано
стария кей.
Когато всичко свърши,
само вятърът ще раздухва
напразни надежди.

Когато всичко свърши -
светът ми ще се скрие.
Allegrialis

снимка: https://mulpix.com/post/1217968450685492907.html

Някои казват, че животът е достатъчно дълъг за всичко, за да се опита поне веднъж.
Не е вярно!
Животът е кратък. Много неща опитваме само в сънищата си, други в нашия малък реален свят, трети - във въображаемия ни - там, където се крият мечтите ни, а за други важни или маловажни просто нямаме време. Земният ни път не ни стига!
Ако умеем да ценим всичко, което присъства в живота ни, ако се радваме, че дишаме и усещаме доброто и красивото, времето вече не е фактор.
Защото понякога е късно дори за мечти!

снимка: http://f16.ifotki.info/org/