петък, 17 януари 2014 г.

Обичам магията на светлината й. Нежна... като докосване. Не виждам и дребни искрици, а медено плавно сияние... като сияен млечен път по морската повърхност. Обича да си играе с утихналото море. Понякога отскача нежно с прилива на някоя заблудена вълна.
"Обичам светлината и мисля си, че тя е създание, което проблясва като тайна, усеща, разсъждава и сякаш в нас се вглежда"... не зная на кого принадлежат тези думи, но ги обичам и свързвам с прекрасното лунно очарование.

Няма коментари:

Публикуване на коментар