Спомняш ли си, Нощта на музеите, когато се срещнахме за първи път? Тогава ти се влюби в... черното ми наметало.
Забавляваше ме начинът, по който ме оглеждаше и се чудеше "на къде вървят разнопосочните му краища". Поглеждаше ме в теменужените ми очи и питаше "що за дреха е това?"... и дали са истински красивите ми очи... А аз харесах твоите - сериозни!
После често ти казвах да не съдиш за хората по външният им вид.
А днес ти казвам:
Можеш да си поръчаш пица, вино или цветя за някоя приятелка,... дори от "ония" момичета... Можеш да си поръчаш възхваляваща те статия. Зная, че го можеш!
Но не можеш да си поръчаш любовта ми. Знаеш го, нали?
Защото изгуби приятелството ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар