Има такива хора.
Те са открити и истински, но никога не натрапват чувствата си. Изглеждат почти незабележими. Но, когато се запознаеш с тях, струва ти се, че сякаш се познавате цял живот!
Те не блестят със заучени фрази, не се опитват да те впечатлят. Не изискват, не обещават.
Копнея за тяхното искрено приятелство, защото съм сигурна, че би било за цял живот. Те остават при нас, каквото и да се случи и въпреки всичко. Прощават и обичат.
Има и други- онези... фалшивите. Когато се появят в живота ти, имаш чувството, че се стараят да ти се доказват ежедневно. Комплиментите им са нескопосани и жалки, понякога се чудиш... всъщност, те наясно ли са със самите себе си, и едва тогава... какво очакват от другите... Стремят се да спечелят вниманието ти, провокират те... имитират искреност. Дават ти да разбереш, че очакват повече от твоето приятелство. И когато имаш нужда от тях... си отиват. Да, те сами си отиват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар