петък, 17 януари 2014 г.


Ухание на рози...
Събуждам се, но не отварям очи. Наслаждавам се на аромата. Разтърквам очи и ги виждам до леглото. Красивите ми... любими рози и най-прекрасното събуждане. Усещам присъствието ти. Странно, не съм усетила влизането ти, ароматът на прекрасните рози ме събуди. Изпревари те. Протягам ръцете си- да те докосна. Пръстите на ръката ми се губят в твоята. Лицето ми потръпва под нежното погалване... целувка по нослето и отново усещам розовият аромат. Ръцете ти ухаят, попили са уханието.
Откъде по ангелчетата се взеха толкова рано тези рози, се питам. Не ми се говори рано сутрин, знаеш. Толкова ме радва присъствието ти. Не питам нищо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар