Цялата градина ухаеше невероятно. Накланяше глава, вдъхваше, а не улавяше никакъв аромат, или усещането беше за нещо сладникаво, но далеч от онзи розов аромат, който така много обичаше. Огледа се. Розовите храсти бяха високи с пет-шест сантиметри повече от нея, а тя.. не беше ниска. Разгледа ги. Високи, красиви - лилави, розови, оранжеви и... без бодли. Ето защо не миришеха на... рози. Това бяха от онези красиви сортове, които служеха само за... декорация. Да ги откъснеш и сложиш във ваза. И да им се любуваш.
И все пак се чудеше откъде идваше истинският аромат, така жадуван от много време. Все и поднасяха рози без аромат. Много красиви, наистина, но не ухаеха.
Тръгна си. И в края на градината ги видя. Три ниски, около метър високи розови храста, с тъмно.червени рози с много бодлички разпръскваха уникалния аромат. Не можеше да откъсне погледа си. Наведе си и вдиша. Ето! Това беше истинска българска роза. Уханна, бодлива!
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар