Късно те срещнах, Приятелю.
Знам,
че различен си,
но приличащ
по всичко на Него,
а той
е до мен.
Не знам, мили, Приятелю,
колко
ти струват думите,
с които срещаш
душата ми.
Тези две думи,
които понякога казваш
и не всеки изрича
без грам лицемерие
са скъпи.
За мен са безценни!
"Как си?" -
винаги стоплят,
а често повече
от букет
скъпи
цветя!
Allegrialis
Няма коментари:
Публикуване на коментар