"А, какво ще кажат хората?" - си мислеше. "И кои хора?" "Онези ли, на които не им пука как живееш, дали си щастлива, или дали изобщо съществуваш" - си отговаряше, всеки път, когато изпитваше онова неизказано противоречие, когато се чудеше дали решението, което е взела е правилно, или не, когато се питаше, дали не наранява чувствата на любимия, дали с постъпката си не предизвиква по-дълбоки последици от преживяното...
После заравяше главата в пясъка и преминаваше напред, без повече да се замисля.
Историята се повтаряше.
Всеки път, когато вземаше решение.
И така... докато срещна Него.
Той беше рицарят, нейният герой, прегръдката ѝ!
И вместо понякога да се съобразява с мнението му, тя започна да мисли рационално, без да си задава непременно и винаги въпроса "А, какво ще кажат хората?" и... се почувства щастлива!
Allegrialis
Из "В края на лятото"
Photo: Pinterest* Hug
Няма коментари:
Публикуване на коментар