"А, какво ще кажат хората?" - си мислеше. "И кои хора?" "Онези ли, на които не им пука как живееш, дали си щастлива, или дали изобщо съществуваш" - си отговаряше, всеки път, когато изпитваше онова неизказано противоречие, когато се чудеше дали решението, което е взела е правилно, или не, когато се питаше, дали не наранява чувствата на любимия, дали с постъпката си не предизвиква по-дълбоки последици от преживяното...
После заравяше главата в пясъка и преминаваше напред, без повече да се замисля.
Историята се повтаряше.
 Всеки път, когато вземаше решение.
 И така... докато срещна Него.
Той беше рицарят, нейният герой, прегръдката ѝ!
  И вместо понякога да се съобразява с мнението му, тя започна да мисли рационално, без да си задава непременно и винаги въпроса "А, какво ще кажат хората?" и... се почувства щастлива!
Allegrialis
 Из "В края на лятото"

Photo: Pinterest* Hug

Всеки път, когато обръщаш поглед назад, разбираш колко е незначително онова несъстояло се приятелство, онази несъстояла се любов, онези събития и случки, така незначителни в твоя живот, че спомените за тях са чиста загуба на време.
Така е устроен човекът, все да се пита, кой е правилният избор.
А той е това, което сме решили да се случи –  нито повече, нито по-малко.
И знаеш, че пилешката супа, приготвена от любимия, когато си болен струва повече от мечето от рози, подарък за рожден ден.
Усмивката на очите е повече от онази с фалшивия блясък на перлите.
Allegrialis

Photo: Pinterest

С много хора се срещаме в живота си, но ние избираме кои да останат в него. За мен - това са любимият мъж, семейството ми и приятелите ми. Приятелите ми... Малко са, но истински.

 Много неща харесваме, но ние решаваме какво да обичаме, на какво да се радваме, какво предпочитаме... Ах, много са нещата, които обичам - сладолед, Флоренция, рози, хората...

Някои хора се влюбват често, почти непрекъснато през целия си живот - в хора, природа, но отдават цялата си любов само на най-близките до себе си - любими, деца, животни.

Обичам с цялата си любов  любимия човек до мен. А харесвам и се влюбвам в толкова много и... различни хора - мъже, жени, деца, есента, треви, цветя, реки, морета... и перли.

И  четирите сезона преминават периодично през живота ни, но някои от нас предпочитат само един. А моят е... есента. Любима! Цветна, фантастична моя есен! 

Здравей, любим сезон! 

Allegrialis