Десет минути, след като беше завързана на ръката ми - се отвърза и падна на масата. За мааалко в чашката с кафе. Отново завързване... отвързване...
А е най-красивата, най-стилната, най-най... мартеничка, която някога съм получавала. Прекрасна гривна. Свалих тежките гривни и оставих нея - с три червено-бели цветенца на сплетени червено-бели конци.
Аз: Ще я поздравиш, ли?
Той: Няма начин.
Аз: Не бих искала, да казвам кое е правилно, кое - не... Просто за мен не е нормално, двама души, които са живеели заедно "под един покрив" две-три години, да се разминават като непознати... Още повече, че вие не сте се разделили като "врагове"...
Той: Аз не съм "ти". Уважавай поведението ми.
Аз: Аз не разбирам. Бих се почувствала дори чудесно, ако я поканиш при нас. Бих и подарила мартеничка.
Той: Тя ще ти се изсмее. Не би те разбрала, както аз те разбирам. Не ме ли ревнуваш, по дяволите?
Аз: Ти, сериозно ли?
Той: Напълно! Вместо да каниш бившата ми приятелка, поревнувай ме малко, поглези егото ми!
Аз: ...
Поръчах си второ кафе и зад гърба му се усмихнах на "онази".
Искрено. Човешки. Добронамерено. Както го мога.
Чудесен първомартенски ден!
Allegrialis
неделя, 1 март 2015 г.
събота, 28 февруари 2015 г.
неделя, 22 февруари 2015 г.
Прошката
Днешният ден е различен за мен, и в него, аз няма да искам прошка от никого, нито ще давам.
ЗАЩОТО -
прошката не е дата в календара, да "целунеш ръка" и поискаш да ти простят за евентуално нанесена обида през годината.
Не е лицемерно произнесени думи "Прости ми" и "Простено да ти е".
Прошката не е ритуал.
Да си мислиш, че цениш традицията, или спазваш обичая, прощаваш в стил "традиция", ритуално се превръщаш в сляп подражател.
ЗА МЕН, прошката е -
Болка, преживяване и мъка. Лична.
Тя е обич. Душа, сърце и ум.
Прошката е миг. Пеперуден.
Тя е истинска и удовлетворяваща, когато се иска и получава искрено при определена ситуация, в определен момент, и пропуснеш ли това, опрощаването губи смисъла си.
Знам, че изпълнявайки някои обичаи, отразяваме нравствените си добродетели, желания и надежди, и на мен, те са ми давали в определени моменти и празници именно усещането за принадлежност към Родината, рода и семейството ми.
Уважавам и почитам традициите, празниците и обичаите. С тях по един своеобразен начин, винаги съм свързвала миналото и настоящето.
Днешният ден е различен.
Дали днес ще спазите обичая "хамкане" или "ласкане" с халва, сварено и обелено яйце, или въглен е ваше право и желание.
Дали ще дадете искрено или фалшиво-лицемерно прошката си, или ще получите за ваше успокоение такава, важно е да сте доволни и да сте в мир и спокойствие с околните и себе си!
ЗАЩОТО -
прошката не е дата в календара, да "целунеш ръка" и поискаш да ти простят за евентуално нанесена обида през годината.
Не е лицемерно произнесени думи "Прости ми" и "Простено да ти е".
Прошката не е ритуал.
Да си мислиш, че цениш традицията, или спазваш обичая, прощаваш в стил "традиция", ритуално се превръщаш в сляп подражател.
ЗА МЕН, прошката е -
Болка, преживяване и мъка. Лична.
Тя е обич. Душа, сърце и ум.
Прошката е миг. Пеперуден.
Тя е истинска и удовлетворяваща, когато се иска и получава искрено при определена ситуация, в определен момент, и пропуснеш ли това, опрощаването губи смисъла си.
Знам, че изпълнявайки някои обичаи, отразяваме нравствените си добродетели, желания и надежди, и на мен, те са ми давали в определени моменти и празници именно усещането за принадлежност към Родината, рода и семейството ми.
Уважавам и почитам традициите, празниците и обичаите. С тях по един своеобразен начин, винаги съм свързвала миналото и настоящето.
Днешният ден е различен.
Дали днес ще спазите обичая "хамкане" или "ласкане" с халва, сварено и обелено яйце, или въглен е ваше право и желание.
Дали ще дадете искрено или фалшиво-лицемерно прошката си, или ще получите за ваше успокоение такава, важно е да сте доволни и да сте в мир и спокойствие с околните и себе си!
вторник, 17 февруари 2015 г.
понеделник, 2 февруари 2015 г.
Щастието и цената
Каква е цената на щастието?
Има ли цена?
Приемам, че щастието е миг. Но, то е и начин на живот. Ако успее душата ти да се докосне до доброто, красивото, ако успее да се наслади на прекрасните моменти, ще изпита щастието.
Цената на щастието? Понякога само една усмивка.
За някои това е невероятно огромна цена, защото под намръщената физиономия често се крие огромна тъга, болка или разочарование. Нима всички ние не изпитваме това в един или друг момент от живота ни?
Не е възможно тъгата, болката и разочарованието да са перманентно състояние. Така човек престава да чувства. Превръща се в бездуховно същество, обречено да вегетира. Защото това състояние води и до другото - завистта А тя е част от злобата. Не умееш ли да се радваш на доброто в хората, не умееш ли да обичаш, да приемаш света като място за човешки отношения без омраза, собственият ти живот се превръща в илюзия.
Усмивката е дар. Не струва нищо. Погледнеш ли на живота откъм прекрасната му страна, всичко ти изглежда по различен начин. Нека се усмихваме!
Не е възможно да си щастлив и да мразиш. Не е възможно да си доволен и едновременно с това, да гледаш света в криво огледало. Това е лицемерие. Не приемам хората, които използват времето си в отрицание, в омраза... А може би да мразиш ти носи естетическа наслада? Оттам и.... си щастлив?
Щастието няма цена! То е в нас самите. Въпросът е, дали го виждаме.
сряда, 28 януари 2015 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)