Любовта е смисъл, вдъхновение, желание, аромат, вкус, присъствие, настроение, мисъл, думи, обич, доброта, съвършенство, несъвършенство, история, миг, фантазия, красота, обич, изкуство, поезия, цветове, лято, дете, любим, море, небе, слънце, земя...
Пропуснах ли нещо?
Allegrialis

Photo: Polina Deliradeva

Цялата градина ухаеше невероятно. Накланяше глава, вдъхваше, а не улавяше никакъв аромат, или усещането беше за нещо сладникаво, но далеч от онзи розов аромат, който така много обичаше. Огледа се. Розовите храсти бяха високи с пет-шест сантиметри повече от нея, а тя.. не беше ниска. Разгледа ги. Високи, красиви - лилави, розови, оранжеви и... без бодли. Ето защо не миришеха на... рози. Това бяха от онези красиви сортове, които служеха само за... декорация. Да ги откъснеш и сложиш във ваза. И да им се любуваш.
И все пак се чудеше откъде идваше истинският аромат, така жадуван от много време. Все и поднасяха рози без аромат. Много красиви, наистина, но не ухаеха.
Тръгна си. И в края на градината ги видя. Три ниски, около метър високи розови храста, с тъмно.червени рози с много бодлички разпръскваха уникалния аромат. Не можеше да откъсне погледа си. Наведе си и вдиша. Ето! Това беше истинска българска роза. Уханна, бодлива!
Allegrialis

Не си губете времето със дълги речи:

Докосването струва повече от думите.

Роман Гожелски - полски поет

Покани ме да влезем в малката кухничка да опитам от нейното кафе. Ухаеше приятно на пилешка супа, на мента, чубрица и прясно смляно кафе. Все любими аромати, които ми напомнят за детството и които "повторени" в градската ми къща губят очарованието си. 

Гледах ръцете на бабата - тънки, дълги, кокалести. Когато ми подаде чашката с кафе, докоснах ръката и, а после с двете си ръце обвих нейните. Сълзи нахлуха в очите и. 

После дълго усещах  аромата на чубрица. 

– Преди да преместиш фигурата, дай ми ръката си. Дясната.

– Ти, да не си циганин-гледачка? Не ме разсейвай!

– Не, искам да се насладя на белите, тънки пръсти. Имаш много нежни ръце. Казвал ли ти го е, някой? Едно невероятно, неописуемо съчетание между лек, напевен, нежен, понякога чуруликащ глас и тези толкова красиви, изящни ръце. 

Обичам те!

– Шах и мат! Не внимаваш...

Ръцете му са силни. Добри.

Обичам да докосвам  ръцете на хората.
Allegrialis