любовта -
са моят свят!
Усмивка детска,
поглед -
замечтан!
Allegrialis
Photo: Pinterest
Allegrialis
вторник, 21 август 2018 г.
събота, 18 август 2018 г.
Това малко човече внася по един изключително неповторим начин забележителни промени в моя живот.
Смирена съм. Струва ми се...
По-търпелива. (Учудващо!)
По-спокойна.
Мога без да броя минутите, с часове да се наслаждавам на сутрешното гукане на гълъбчетата, или да чета книга, без да поглеждам часовника и да бързам в надпревара с времето...
Всичко ПО!
Не се бунтувам срещу промените. Те са част от мен и съвместния ни живот и ги приемам.
Не гледам назад с непреодолима тъга във времето на високите токчета, задължителния грим или в сутрешния джогинг.
Някои неща ще се завърнат с нова сила. За високите токчета... хах не съм съвсем сигурна.
И докато доскоро и двамата с любимия мъж си падахме по гурме кухнята, в последно време залагаме на традицията.
И ако преди за мен готвенето беше някакво приятно хоби, днес се улавям, че се превръща в почти ежедневно занимание, което ми носи учудващо удоволствие.
Да, мирише ми на пържен лук в момента в кухнята - приготвям пилешки хапки, които ще полея с африкански сос и гарнитура от пържен лук, а от фурната се носи аромат на печено-задушени червени чушки с луканка и цели пържени яйца, които ще гарнирам със сирене.
Не, че си хапваме всеки ден пържено, нали не е здравословно?!
Вкусният десерт е във фризера...
Allegrialis
Photo: VK.com
Смирена съм. Струва ми се...
По-търпелива. (Учудващо!)
По-спокойна.
Мога без да броя минутите, с часове да се наслаждавам на сутрешното гукане на гълъбчетата, или да чета книга, без да поглеждам часовника и да бързам в надпревара с времето...
Всичко ПО!
Не се бунтувам срещу промените. Те са част от мен и съвместния ни живот и ги приемам.
Не гледам назад с непреодолима тъга във времето на високите токчета, задължителния грим или в сутрешния джогинг.
Някои неща ще се завърнат с нова сила. За високите токчета... хах не съм съвсем сигурна.
И докато доскоро и двамата с любимия мъж си падахме по гурме кухнята, в последно време залагаме на традицията.
И ако преди за мен готвенето беше някакво приятно хоби, днес се улавям, че се превръща в почти ежедневно занимание, което ми носи учудващо удоволствие.
Да, мирише ми на пържен лук в момента в кухнята - приготвям пилешки хапки, които ще полея с африкански сос и гарнитура от пържен лук, а от фурната се носи аромат на печено-задушени червени чушки с луканка и цели пържени яйца, които ще гарнирам със сирене.
Не, че си хапваме всеки ден пържено, нали не е здравословно?!
Вкусният десерт е във фризера...
Allegrialis
Photo: VK.com
понеделник, 13 август 2018 г.
Знам, че ме четеш.
И знам, че не ти се иска да го правиш, но... признай си, че понякога се случва.
Защото любопитството ти към мен е по-голямо от отношението ти, нали?
Не знам какво очакваш да прочетеш.
Не знам какво искаш да четеш тук.
Ако някога ти е минавала мисъл, че е възможно да се припознаеш в някои редове тук, то категорично искам да ти кажа, че е напълно погрешно дори да допускаш това.
В областта на фантастиката е!
За мен ти отдавна престана да съществуваш.
Ако се сещам днес за теб, то е... просто, защото знаеш какво се случва в това пространство. Никой не може да избяга от анонимността, нали?
А това ти го знаеш с категоричност, защото имаш опит в клонирането, но някак си ти харесва да подценяваш интелигентността у другите.
За себе си няма да прочетеш и дума.
Когато се сблъскат две различни ценностни системи - това се случва. Възпитанието, средата и интелектът си казват думата винаги в подобни ситуации.
Когато да правиш добро на другите, да се раздаваш и помагаш безкористно според теб е... изкупуване на някакъв грях, не можеш да искаш да си разбран и оценен от човек като мен.
От тук идва и сблъсъкът.
И колкото и да ти се иска да се изкараш жертва на манипулативност, не ти стига смелостта пред себе си да признаеш, че ти не си по-различен като поведение от голямата маса, но, че има и други образовани ( завършили елитни университети в чужди страни) и интелигентни, че не си единственият цар на мнението за непогрешимост.
Не мисли, че си важен. За себе си - сигурно. Като всеки човек.
Тук няма да откриеш себе си.
За мен ти си един изтрит файл.
Allegrialis
Photo: Pinterest
И знам, че не ти се иска да го правиш, но... признай си, че понякога се случва.
Защото любопитството ти към мен е по-голямо от отношението ти, нали?
Не знам какво очакваш да прочетеш.
Не знам какво искаш да четеш тук.
Ако някога ти е минавала мисъл, че е възможно да се припознаеш в някои редове тук, то категорично искам да ти кажа, че е напълно погрешно дори да допускаш това.
В областта на фантастиката е!
За мен ти отдавна престана да съществуваш.
Ако се сещам днес за теб, то е... просто, защото знаеш какво се случва в това пространство. Никой не може да избяга от анонимността, нали?
А това ти го знаеш с категоричност, защото имаш опит в клонирането, но някак си ти харесва да подценяваш интелигентността у другите.
За себе си няма да прочетеш и дума.
Когато се сблъскат две различни ценностни системи - това се случва. Възпитанието, средата и интелектът си казват думата винаги в подобни ситуации.
Когато да правиш добро на другите, да се раздаваш и помагаш безкористно според теб е... изкупуване на някакъв грях, не можеш да искаш да си разбран и оценен от човек като мен.
От тук идва и сблъсъкът.
И колкото и да ти се иска да се изкараш жертва на манипулативност, не ти стига смелостта пред себе си да признаеш, че ти не си по-различен като поведение от голямата маса, но, че има и други образовани ( завършили елитни университети в чужди страни) и интелигентни, че не си единственият цар на мнението за непогрешимост.
Не мисли, че си важен. За себе си - сигурно. Като всеки човек.
Тук няма да откриеш себе си.
За мен ти си един изтрит файл.
Allegrialis
Photo: Pinterest
понеделник, 30 юли 2018 г.
четвъртък, 19 юли 2018 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)