Разделяйте се, без дори да се замисляте, с хора, които ви потискат, които непрекъснато мрънкат и винаги са недоволни. Не страдайте от раздялата.
 Ще дишате по-спокойно,по-леко. Ще се чувствате свободни.
 Защото, ние избираме кои и какви хора да присъстват в живота ни.
Защото, животът ни е дъх и миг!
Allegrialis

Photo: Tumblr

Не ме намразвай,
затова,
че си тръгнах.
Не живей
с омраза
във душата си -
ще съсипе
дните ти.
Не ме намразвай,
че си тръгнах.
С времето
ще разбереш,
че когато
някой си тръгва
причината
е в двамата.
Не ме намразвай.
Омразата
ще те
направи
друг.
Allegrialis

Когато хората се разделят са способни да изричат какви ли не думи... Забравят, че някога са се харесвали, дори обичали...
Омразата е силно чувство, но е враг на същността ни. Човек се променя и губи от себе си най-ценното - да съчувства, да приема, да прощава...
И все пак, както казва немския поет Рока : "Човек не е това, което казва през последния проведен разговор, а е онова, което е бил през цялата Ви връзка".
Allegrialis
Photo:Pinterest

Не се обръщай,
когато си тръгваш.
Не се вглеждай
с фалшива тъга
във очите ми.
В тях няма да откриеш
"нещото",
което стопляше нежно
всеки
твой поглед.
Теменужените ми очи
ще те изпратят,
както подобава
за раздяла -
без огънче,
без пламъче,
без капка топлина,
без оня блясък,
за който казваше,
че слънцето
забравя да свети,
когато го видиш.
Не се обръщай,
когато си тръгваш.
Моят поглед
е вече
за друг.
Allegrialis

Самотата.
Понякога е досаден натрапник и ти се иска да потънеш в тълпата от хора и хаос...
Друг път е желан приятел, когото се чудиш как да прегърнеш и приласкаеш, та да не се разделите никога.
В дома ти е гост, а ти - домакин.
Самотата - желана или натрапена винаги е кратко несъвършенство.

снимка: http://www.picswalls.com/pic/autumn-wallpapers/