Ако изпитваш доверие, вярвай на това, което виждаш. Защото, ако се опиташ да преминеш отвъд ще срещнеш ... стена.

Срещи.
Сбогувания.
Срещи.
Мигове ценни,
в които си казваме
истини.
За да те има
в моя
живот -
ти
си
причина,
Любов!
Allegrials

Посветено.

Късно те срещнах, Приятелю.
Знам,
че различен си,
но приличащ
по всичко на Него,
а той
е до мен.
Не знам, мили, Приятелю,
колко
ти струват думите,
с които срещаш
душата ми.
Тези две думи,
които понякога казваш
и не всеки изрича
без грам лицемерие
са скъпи.
За мен са безценни!
"Как си?" -
винаги стоплят,
а често повече
от букет
скъпи
цветя!
Allegrialis

Цялата градина ухаеше невероятно. Накланяше глава, вдъхваше, а не улавяше никакъв аромат, или усещането беше за нещо сладникаво, но далеч от онзи розов аромат, който така много обичаше. Огледа се. Розовите храсти бяха високи с пет-шест сантиметри повече от нея, а тя.. не беше ниска. Разгледа ги. Високи, красиви - лилави, розови, оранжеви и... без бодли. Ето защо не миришеха на... рози. Това бяха от онези красиви сортове, които служеха само за... декорация. Да ги откъснеш и сложиш във ваза. И да им се любуваш.
И все пак се чудеше откъде идваше истинският аромат, така жадуван от много време. Все и поднасяха рози без аромат. Много красиви, наистина, но не ухаеха.
Тръгна си. И в края на градината ги видя. Три ниски, около метър високи розови храста, с тъмно.червени рози с много бодлички разпръскваха уникалния аромат. Не можеше да откъсне погледа си. Наведе си и вдиша. Ето! Това беше истинска българска роза. Уханна, бодлива!
Allegrialis

Вътрешната красота е невидима за хората, без лица и души.
 Стадото от бездуховни кухи кукли, дотолкова е замъглило усета им за истинското и различното, че искат "доказателство". 
 Или ти тръшват вратата!
Харесват те като визия - очите, краката, това, че си руса и готина .
 Висока и слаба.
Не се интересуват къде и какво си завършила, какви книги четеш, каква музика слушаш. 
Преценяват те по материалното - гледат колата ти, оглеждат дрехите, с които си облечена...
И няма значение как или дали умееш да се изразяваш, дали можеш да водиш разговор...
Най-голямата грешка е да кажеш на такъв човек, че го харесваш.
 Защото ти се присмива и те прави на глупачка.
Allegrialis
февруари, 2013

С прегръдката му заспиваше всяка вечер, а сутрин се събуждаше с усмивката му. Спокойна, лъчезарна, стопляща. И винаги, когато го нямаше до нея, всичко това много и липсваше.

Все нещо не беше както трябва. Все денят започваше накриво. Слънцето мързеливо надничаше от някой заспал облак, дърветата замрeли леко прошумоляваха с нежни все още млади листенца, а градът бавно се събуждаше, и уж бързо минаваше времето, а около нея всичко беше като спокойна, бавно течаща река. Розите не ухаеха...

През някои дни това спокойствие беше приятно, но така далеч от забързаното и на двамата всекидневие. През съвместно преминаващото им ежедневие всичко беше завихрено, задъхващо се, единствените спокойни дни бяха онези, през които решаваха да отидат някъде извън града, извън задачите, извън хората, извън... времето. Тогава то спираше, или по-скоро течеше единствено за тях...

Allegrialis

9.

Любимите ми петъци
с теб,
с пица,
филми,
книги,
много сладолед,
какао,
прегръдки топли,
разходки
сред снега
през деня
 и
в полунощ,
като ангелче
заравям се
в снега...
и без
да се изпращаме
до сутринта,
 сгушена
 във теб
заедно
посрещаме
денят
изминал
наполовина.
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/DanielChobanovPhotos/