Дървото самотно,
скрило с клони жаркото слънце
в онзи летен ден
ни даде подслон.
И свила гнездо птица
с песен омайна дари ни.
Идвахме често,
а то ни посрещаше с все
по-хладна сянка
с все по-големи клони
и нови птици.
Днес си при него
самотен.
Тъгата изчезва
от очите ти сини,
и протягаш ръце
да се ровиш в косите ми,
а нежен ветрец
виждаш как
 превръща ме
в дух.
Ефирна край теб
преминавам,
 дървото прегръщам,
теб милвам,
и знам, че усещаше полъх.
Дървото самотно
остана след теб,
замлъкна и птичата песен,
а ти си тръгна
по-лек от глухарче.
Allegrialis

Не съдя хората и
никого не укорявам
за постъпки -
личен избор са.
Животът дал ни е
това право.
А коя към аз,
че да го правя?
Когато и себе си
дори не съдя.
Човек обикновен съм,
грешен
като всички други.
Лесно е да съдиш
и все морални се извъдихме
с принципи и норми,
с идеали се обстрелваме.
Все някой ги натрапва.
А той, горкият лицемер
в окото свое сламката
не вижда.
Не съдя другите.
Не питам.
Не разпитвам.
Не задавам излишни въпроси....
Къде?
Кога?
Защо?
С кого?
И ... как?
И... още...
Не съдя никого

и себе си не съдя.
Само се усмихвам
огорчено
и ми е студено.
Allegrialis

Теменужените ми очи
те търсят
и спират поглед върху този,
или...
онзи,
който има твоя ръст
висок,
и после
преминават през
неговия поглед
разочаровани,
че са
сбъркали,
че сме се разминали
във хаоса
от забързани нанякъде
хора.
Теменужените ми очи
тъгуват
и се скриват
в розова градина.
Allegrialis

Не ме наказвай с мълчание.
Дните минават
и в прах се превръщат.
Самота.
Свобода.
После -
обратно.
Двете съжителстват мирно.
Близки
и чужди.
Нашите срещи
са в спомен заключен.
Не ме наказвай с мълчание.
Allegrialis

Той не знае думи красиви.
Или... просто
не си пада по тях.
Не знае
и кой е модерният цвят на сезона.
Обува си старите кецки,
когато играе на футбол в квартала
и се мръщи,
когато трябва да спазва
строг протокол.
Но, той знае цвета на очите ми
и коя е книгата,
която обичам.
Той знае как да обича
без да задава досадни телефонни
въпроси,
или да праща есемеси през час -
"Къде си, с кого си?"...
Знае, че не заспивам вечер
без да видя очите му.
Той знае как се обича
без да ревнува.
Той знае
 как да обича.
Allegrialis

Не споделям със всеки
за какво ме боли
и колко силно тъгувам
през някои дни.
Споделям, когато
и с мене споделят
тревоги и болки,
усмивки и щастие.
Не вярвам на всички
красиво изречени думи.
Вярвам в мигове
по-силни от всякакви
нежни послания.
Не изграждам мостове
над сухи реки и
пясъчни кули
и не търся утъпкани пътища.
Търся усмихнати -
искрени хора,
и знам, че животът красив е,
и всеки иска
добро да се случва.
Allegrialis

Уморих се
да препускам като луда
в сънища.
Моите.
Твоите.
Да те срещам за миг,
да открадна секунди,
и дори да са цветни,
изпълнени
с нежно ухание,
на мен ми е тъмно
да идвам
без да ме каниш.
Уморих се
от бълбукащи
цветни илюзии.
Уморих се
от толкова сънища.
И чакам
до утрото.
До беснотията
на новия ден.
Да те срещна
да усетя
твоята нежност.
За друга любов
сънищна
ми е късно...
Allegrialis