БЛАГОСЛОВИЯ е,
мамо,
безмерна благословия,
доброто,
 в което
възпита ме,
и научи ме
как да обичам,
да се радвам
и на чужди победи,
на злобата
чужда да бъда.
Благословия
безценна
е твоята
майчина обич!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Когато уловиш мига –
светът се в шепите
сбира.
Погледът е замечтан,
очите се радват
и душата празнува.
Пир сред морето
и неговите
вълшебства –
изгреви,
залези,
раковини шептят,
делфини танцуват,
рибари доволни от улов
богат
пушат лули,
в далечината
чайки летят...
Луната събира
последните късчета
щастие
и ни сбогува
с деня.
Уловиш ли мига,
твой е светът.
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/pg/DanielChobanovPhotos/photos/?ref=page_internal

Хората казват, че времето е велик лечител. Нищо подобно. То просто е един голям валяк. Гази всичко наред, стрива спомените ни на прах, раздробява големите късове страдание, докато от тях останат само дребни, ръбести фрагменти. Все още болезнени, но достатъчно малки, за да се носят.
А колкото до разбитите сърца, те никога не остават отново цели.
К. Дж. Тюдор

Photo: The Thorn Birds

Интересно как колкото повече споделяш с някого, толкова по-малко е нужно да го обличаш в думи, казва един от героите на Тюдор.
И не е нужно, според мен. Защото с времето е достатъчен само поглед, който казва всичко.
Allegrialis

Photo: Autumn in New York

Добро утро!
Усмихнат и успешен ден Ви пожелавам!

Толкова думи,
думи за вярност,
превърнати в пепел,
че посипват света
на отхвърлени
чувства
и потъпкват
свети места,
като стар грамофон,
повтарят, повтарят...
и потъват във мрак
до поредният
лъч на надежда
за истинска
обич.
Толкова думи,
думи...
за
просто... Любов.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Този свят
ме отблъсква.
Фалш, лицемерие...
В кръга ни
неспирно попадат
такива,
които бездушно,
с омраза,
цинично
живуркат.
И... спасение
има –
раздаваме
маски –
безплатно,
да видим
какви са
отвътре.
Грабят ги,
превръщат се
в... бурени.
После,
 фенер
ми е нужен,
да търся
души
на доброто.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Денят започва
без значение
колко сърдита
нощта е била.

Не искам да вярвам,
че няколко
измъчени и изстрадани думи,
съмнения, тревоги,
могат да станат преграда
за истинско
щастие.
Като малка,
с бижута окичвах се
и си играех...
на щастие.
.
А днес...
Шепа свежи цветя,
понякога
осмислят денят ми.
И няма значение,
колко сърдита
била е
нощта!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Днес ще се срещнем на ъгъла -
при старите розови храсти,
в старото кафене.
Днес ще говорим
над чашка кафе
и домашни бисквити
за вчера
и утре,
за нас.
Днес ще се смеем,
ще играем на шах,
ще се прегръщаме
до полунощ.
Днес ще се обичаме
заради вчера.
Днес.
Allegrialis

Photo: Bohem style

Когато избереш да обичаш -
не питаш,
защо е толкова ярка луната,
защо птиците избират сами да умрат,
защо звездите угасват,
защо залезът е тъжен понякога,
а изгрева очакваме с надежда.
Защо копнежът по него
е толкова нежен...
и... не виждаш тъгата в очите
на другите.
Когато избереш да обичаш -
минаваш прегради,
не носиш омраза в душата.
Обичаш и даваш,
без да измерваш
на другите чувствата,
и не питаш...
ЗАЩО?
Allegrialis

Photo: Daniel Chobanov
https://www.facebook.com/pg/DanielChobanovPhotos/photos/?ref=page_internal

Уморих се да препускам
като луда
в сънища.
Моите.
Твоите...
Да те срещам за миг,
да открадна секунди,
и... дори да са цветни,
изпълнени с нежно ухание,
на мен ми е... тъмно
да идвам,
без да ме каниш.
Уморих се от бълбукащи
цветни илюзии.
Уморих се
от толкова сънища.
И чакам до утрото.
До беснотията
на новия ден -
да те срещна, да усетя
твоята нежност.
За друга любов-сънищна
ми е късно...
Allegrialis

Photo: Tumblr

Посветено

Не казвай,
че когато си с мен,
светът е призрачно различен,
че луната ти шепти,
разляла синя светлина,
и звездите тогава
свенливо се скриват.
Не казвай,
че ти е вълшебно-влюбено
с мен.
Не, не казвай,
че съм неземна и магична.
Дива съм,
но земна,
и не тичам
по утъпкани пътеки,
където всеки е преминал.
Обичам думите - красиви,
но вярвам,
че звездите угасват напълно,
когато те няма.
Allegrialis
На А.

Photo: Pinterest.com

Не ме наказвай с мълчание.
Дните минават
и в прах се превръщат.
Самота.
Свобода.
После -
обратно.
Двете понятия
съжителстват мирно.
Близки и чужди.
Нашите срещи
са в спомен заключен.
Не ме наказвай с мълчание.
Allegrialis
ноември 2014г.

Photo: Pinterest/ Kankanya

С морето и бриза
сме стари приятели,
но ми е...
солено
от безкрая
на жаркото лято
и струпвам
надежди,
мечти
пообъркани...
Думите
намират
само бекрая...
Лятно
и солено
потъвам
в мълчание.
Allegrialis

Photo: Elia Clerici

Моят дом
на върха
се нарича
ДОВЕРИЕ.
Там живея,
когато
обичам.
Allegrialis

Photo: Asian stars*Сочетания

Щастлива съм, че най-близките до мен хора ценят искреността ми.
Даряват ми обич и доверие.
За тях е моята любов!
Моето безгранично доверие!
А одобрението на непознати хора не ми е нужно, нито възхищението на такива, които малко ме познават.
Защото искреността и доверието не са самостоятелни единици. За тях винаги са необходими поне... двама души.
Нали?!
Хубава да е вечерта Ви!
Allegrialis

Photo: Asian stars* Сочетания

По пътя ти
тръгнах.
Неравен
оказа се.
Препъвах се,
и пак
продължавах...
Намерих
и своя.
Път!
По-труден
от твоя,
но... мой!
По него
вървя.
Заобичах го!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Най-ценни са ми онези моменти, в които съм с най-близките ми хора. Тогава забравям за дребните, маловажни неща, за разни битовизми, забравям предателства, фалшиви приятелства и разочарования. Наслаждавам се на истинското и реалното, ценя всяка усмивка и жест.
И се опитвам да дарявам от своето щастие с мъничък жест, с най-красивата ми и искрена усмивка, и... дарявам  добринки, като разпръсквам частици от моята обич!
Allegrialis

Photo: Pinterest

Обич е...
когато в очите
изгреят
милиони
сияйни
СЛЪНЦА!
Allegrialis

Photo: Tumblr

За мен, тя е просто позната.
Срещаме се вече три пъти, след обиколки по магазините, с по-две, три чанти в ръцете и присядаме уж за малко на чашка кафе.
Обикновено, тя говори. Повече от мен.
Разказва ми, че след като е преминала през редица житейски премеждия, вече е различен човек, и че малко или много тази промяна се дължи на мен.
Учудена съм.
Едва ли...
 През краткото време, през което се познаваме не бих могла да окажа толкова голямо влияние на характера ѝ...
Преминала през какво ли не...
Тогава...
когато се оставя на едни свръх пагубни емоции(кариера) да разрушат най-ценното - нейното здраве.Когато се оставя на завистта към една друга жена да разруши всичко свято и ценно за нея в живота.Когато завистта преминава в омраза. И започва да руши... 
Тогава се появява и "сестрата" на завистта - ревността.Когато всичко съградено с толкова труд и усилия просто се... изпарява..Когато дори семейството й я изоставя.
Когато остава сама...
Колко лесно капчица по капчица завистта се превръща в безбрежен океан от омраза!

Не съм сигурна, че нашето познанство е изиграло някаква роля, но не изключвам възможността да съм я "заразила" с оптимизма си! 
И ми е много неудобно от благодарностите, с които ме засипва.
Някой ден ще разкажа за нея. 
Allegrialis

Днес се превърнах
във цвете.
С нежност
докосвах,
и погледи
зли
за кратко
усмихнах.
Днес се превърнах
във обич
и слънце изгря
след
мрачните дни.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Разпилени
от чувства различни,
успяваме някак си
да преживяваме,
и пропускаме да кажем,
колко важен  е
в живота ни
ЧОВЕКЪТ -
приятел.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Сълзите
са дъжда
в душата.
Усмивката твоя
прогони дъжда.
И стана ми
топло
и чисто.
Сега сънувам
водопади
кристални
и с вятъра,
щастлива
се гоня.
Когато
събудя се,
душата ми
пак
ще празнува.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Той се вгледа в лицето ѝ. Не я разбираше. Защо плачеше в момента? Какви лицемерни сълзи! Само жените са способни на това. Тя сама поиска да си тръгне. От месеци, той усещаше, че връзката им не върви, правеше някакви опити за разговор с нея, защото си мислеше, че може той да е причината, но тя упорито отхвърляше всякакво разискване за някакви проблеми и всичко си вървеше по старому. Да, ама не! С времето все по-често водеха безсмислени спорове, които преминаваха в караници и след това с дни не си продумваха и дума. Разминаваха се без да се погледнат. Сутрин тя излизаше бързо, недопила кафето си, а той се бавеше нарочно в банята. Раздялата им беше неизбежна. Не връхлетя като ураган, а беше като очаквано, необходимо бедствие. И двамата я очакваха и сякаш огромен товар се смъкна от плещите им. Една сутрин, тя събра багажа си, а той мълчаливо я гледаше. Искаше му се да я прегърне, да вдиша мириса на косите, които толкова обичаше, да зарови ръцете си в тях и да чуе тихия и нежен глас. Знаеше, че това е краят и всичко останало би било лицемерие...
Allegrialis
"Детелина за щастие"

Photo: Polina Deliradeva

Щастието е
в малките неща.
В тихи и простички
думички,
не в гръмки
обещания,
в нежни
и малки цветенца,
не в скъпи
букети.
Allegrialis

Photo: Polina Deliradeva

Парченца
счупено
щастие.
Късче
по късче
събирах.
Не търсех -
сами
ме откриваха.
И после...
се криех
преситена.
Allegrialis

Photo: Bohem style

Ако можех да пътувам
с машината на времето,
бих се върнала
назад
в епохата на рицарите,
където
предизвикват се
със ръкавици -
за чест,
достойнство,
слава
и любов.
Бих пътувала
и в бъдещето
при звездите,
но
съм земна,
пълна
със несъвършенства...
Много,
много земно
ми е
в настоящето
и
ми е добре.
Allegrialis

Photo:  LAWENDA WASKOLISTNA*
Tapeciarnia

Той не знае думи красиви.
Или...
просто
не си пада по тях.
Не знае и кой е модерният цвят
на сезона.
Обува си старите кецки,
когато играе футбол
в квартала, и
се мръщи,
когато трябва да спазва
строг протокол.
Но, той знае цвета на очите ми
и коя е книгата,
която обичам.
Знае любимият ми цвят,
и кое вълнува
душата ми.
Той знае как да обича
без да задава досадни телефонни
въпроси,
или да праща есемеси през час -
"Къде си, с кого си?"...
Знае, че не заспивам вечер
без да видя очите му.
Той знае как се обича
без да ревнува.
Той знае
как да обича!
Allegrialis

Photo: Pinterest

До полуда
те обичам.
Всеки миг,
всеки ден
и час.
Нямам нужда
от някакви
измислени
празници,
да доказвам
нещо
истинско!
Празнувам,
лудувам,
обичам,
не чакам
цветя
и подаръци!
Всеки миг,
всеки ден
и всеки час.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Любовта може да унищожи омразата.
Любовта може да победи страха и лицемерието.
Любовта може да изтрие от сърцето следите от мъка и болка, и да излекува душевните рани.
Allegrialis

Photo: Tumblr

Истинската ни същност не се определя от това, как изглеждаме.
Струва ми се, че някои го разбират... много късно.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Когато някой си е тръгнал и е затръшнал вратата след себе си – забрави го. Той не заслужава втори шанс, дори и да моли за това.
Когато си тръгнал от някого и си затръшнал вратата след себе си, дори и да те моли, не се връщай.
Allegrialis
Photo: Pinterest

За огромно мое съжаление, днес светът ми прилича на една огромна стокова борса.
"Ако ти ме обичаш - и аз ще те обичам!"
Или: "Ако ми подариш това-онова, оооо, колко многоооо ще те обичааааам!"
Непрекъснато го виждам и се питам : Защо, хора?
Защо обръщате всичко на... пазар! Та, дори и в "най-сериозната връзка"?
И в брака.
"Искам моят мъж да ми купи: обувки, кола, парфюм, бижута!"
А, защо не си ги купиш сама?
За други, несериозни отношения не говоря - лицемерие, разврат, вулгарност, договорки.
Сделки! Сделки с фалшиви чувства.
А за истински чувства, не говорим. Защо хората изхвърлят на духовното сметище чувства, подарени им от шепа останали идеалисти и чисти души?
Всичко ли е сметка?
Това обсебване, това така измъчено осланяне на гърба на някого, не е ли заробване? Къде е свободата?
Ако си консервативен - си смотан.
Но, мисля, че всеки рано, или късно научава да прави разлика между фалш, лицемерие и истински чувства.
Allegriallis

Photo: Asian stsrs

Винаги, когато повярваш в някого не го правиш за момента.
Правиш го завинаги.
Звучи малко абстрактно, но първоначално е истинско.
Когато си разочарован от някого, постъпваш по съвест и правиш своя избор - или остава сред най-близките ти приятели, защото за теб е нормално понякога човек да не отговори на определени очаквания, или просто сред кръг от познати.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Когато мъжете си тръгват, затварят всички врати, защото са по-чувствителни, по-горди, по-раними.

Когато жeните си тръгват, оставят някои врати отворени, защото са сантиментални, надути  и не признават поражение.

"Мисли в четвъртък"

Allegrialis

Photo: Tumblr

 Хората често сами си поставят бариери. Дали заради  вътрешно усещане или заради общоприети норми, рядко се впускат в онези чувства, които ни диктува единствено сърцето. А според Даниел Стийл, животът, добрият живот, страстният живот винаги се свежда до "Защо, не?"
И да не го забравяме никога.
Allegrialis

Photo: Pinterest

Денят се познава от сутринта!
Нека е хубаво утрото и прекрасен денят Ви!

Photo: Tumblr

Я верю, что каждая мечта может стать кошмаром. Ведь даже у солнца есть тень. И я верю, чем больше мечта и глубже надежда, тем больнее может оказаться ваше падение. Хорошо уметь мечтать, но чтобы реализовать мечту, чтобы добиться желаемого приходится нападать и защищаться, получать раны и ранить в ответ. И наконец мечтатель задастся вопросом, желает ли он воспользоваться этим шансом, согласен ли он принести такую жертву. Поэтому куда важней не иметь мечту, но иметь мужество бороться с кошмарами, в которые превратились мечты...
"Дьявольские умы | Злые умы"

Вярвам, че всяка мечта може да се превърне в кошмар. Даже в слънцето има сенки. И вярвам, че колкото по-голяма е мечтата и по-дълбока надеждата, толкова по-болезнено ще бъде вашето падение. Хубаво е да можеш да мечтаеш, но за да изпълниш мечтата си, за да постигнеш желаното, се налага да нападаш и да се защитаваш, да получаваш рани и да раняваш. И накрая мечтателят се пита, дали иска да се възползва от този шанс, съгласен ли е да принесе такава жертва. Затова много по-важно е не да имаш мечта, а да имаш смелостта да се бориш с кошмарите, в които са се превърнали твоите мечти.
Превод от руски език: Полина Делирадева
Allegrialis

Дънов казва, че всичко в света е хубаво, когато човек мисли хубаво.

И бих добавила - всичко е добро, когато човек прави добро.

И нека да оставим всички негативни неща назад в миналото, да се обграждаме с положително мислещи хора, с хора, които успяват да правят добро, не таят омраза в душите си, и гледат позитивно на живота.

Защото, светът е такъв, какъвто ние си го изградим!

Allegrialis

Photo: Tumblr

БЛАГОСЛОВЕНА НОВА ГОДИНА!

Нека да е здрава, мирна и щастлива!